ИЗФУ̀КВАМ СЕ, -аш се, несв.; изфу̀кам се, -аш се, св., непрех. Разг. Неодобр. Самонадеяно, демонстративно показвам, съобщавам нещо, което съм извършил, постигнал или притежавам, за да направя впечатление; похвалвам се, изперчвам се. Затова ли съм дошъл в учреждението, да ме пита човек, или съм дошъл работа да върша, ама на – вися и слушам. Защо? За да мога да се изфукам после я на маса, я на мач. Тарас, ТМ, 103. – Майко, ще ми разрешиш ли тази вечер да изпуша една цигара? Само да се изфукам... ЖД, 1967, кн. 5, 4. Дребничкият Ванчо не можеше и да помисли за саморазправа (без да се изфуквам, аз бях сто кила и тъй нататък). Д. Цончев, ОТ, 8.